Върху специфичен проблем или панорамна


с. 1 с. 2 ... с. 5 с. 6
УМБЕРТО ЕКО

КАК СЕ ПИШЕ ДИПЛОМНА РАБОТА


Превод: Стефан Станчев
ИК „АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ" 1999

УМБЕРТО ЕКО

КАК СЕ ПИШЕ ДИПЛОМНА РАБОТА

COME SI FA UNA TESI DI LAUREA

© 1977 Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno, Etas S. p. A

© 1995 R. C. S. Libri&Grandi opere S. p. A - Milano

I. Edizione Tascabili Bompiani giugno 1977

II. Edizione Strumenti Bompiani aprile 1985

X. Edizione Strumenti Bompiani febbraio 1995

© Стефан Станчев - превод

© Ангел Ангелов - послеслов

© ИК „АЛЕКСАНДЪР ПАНОВ" 1999

ISBN 954-455-022-5

СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ

I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИПЛОМНАТА РАБОТА И ЗА КАКВО СЛУЖИ

I. 1. Защо трябва да се пише дипломна работа и за какво служи тя

I. 2. Кого би заинтересувала тази книга

I. 3. Как дипломната работа може да бъде полезна и след дипломиранет

I. 4. Четири ясни правила


II. ИЗБОРЪТ НА ТЕМА

II. 1. Тема върху специфичен проблем или панорамна тема

II. 2. Историческа или теоретична тема

II. 3. Към миналото или към съвременността да бъде ориентирана нашата тема

II. 4. Колко време ни е необходимо, за да напишем дипломната си работа

II. 5. Нужно ли е да знаете чужди езици

II. 6. „Научна" или „политическа" тема

II. 6.1. Какво е научност

II. 6.2 Историко теоретични теми или теми върху актуални проблеми

II. 6.3. Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа

II. 7. Как да избегнем опасността да се окажем използвани от научния си ръководител
III. ИЗДИРВАНЕ НА МАТЕРИАЛИТЕ

III. 1. Достъпност на изворите

III. 1.1. Какви са изворите на научния труд

III. 1.2. Извори от първа ръка и извори от втора ръка

III. 2. Издирване на библиографията

III. 2.1. Как да ползваме библиотеките

III. 2.2. Как да работим с библиографията: картотеката

III. 2.3. Библиографските посочвания

III. 2.4. Библиотеката на Александрия: един експеримент

ТАБЛИЦА 1. ПРЕГОВОР НА ПРАВИЛАТА ЗА БИБЛИОГРАФСКО ПОСОЧВАНЕ

ТАБЛИЦА 2. ПРИМЕР ЗА БИБЛИОГРАФСКИ ФИШ

ТАБЛИЦА 3. ОБЩИ ТРУДОВЕ ВЪРХУ ИТАЛИАНСКИЯ БАРОК, ИЗВАДЕНИ ОТ ТРИ СПРАВОЧНИКА

ТАБЛИЦА 4. ТРУДОВЕ ВЪРХУ ИТАЛИАНСКИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА БАРОКА, НАМЕРЕНИ В ТРИ СПРАВОЧНИКА

III. 2.5. Трябва ли да се четат книгите и в какъв ред


IV. РАБОТНИЯТ ПЛАН И КАРТОТЕКИРАНЕТО

IV. 1. Съдържанието като план за работа

IV. 2. Фишове и бележки

IV. 2.1. Видове фишове и тяхното приложение

IV. 2.2. Фиширане на извори от първа ръка

ТАБЛИЦА 5. ФИШОВЕ ЗА ЦИТАТИ

ТАБЛИЦА 6. ПАМЕТНА ЗАПИСКА

IV. 2.3. Картотека на прочетените заглавия

IV. 2.4. Научната скромност

ТАБЛИЦИ 7-14 ФИШОВЕ ЗА ПРОЧЕТЕНИ ЗАГЛАВИЯ

V. НАПИСВАНЕ НА ДИПЛОМНАТА РАБОТА

V. 1. За кого пишете

V. 2. Как пишете

V. 3. Цитатите

V. 3.1. Кога и как се цитира: десет правила

ТАБЛИЦА 15. ПРИМЕР ЗА ПРОДЪЛЖИТЕЛЕН

АНАЛИЗ НА ЕДИН И СЪЩИ ТЕКСТ

V. 3.2. Цитат, парафраза и плагиатство

V. 4. Бележките под линия

V. 4.1. За какво служат бележките

V. 4.2. Системата цитат - бележка

ТАБЛИЦА 16. ПРИМЕР ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ

НА СИСТЕМАТА ЦИТАТ - БЕЛЕЖКА

В някои курсове са записани стотици студенти. Професорът познава отчасти не повече от трийсетина от тях. Тези, които са най-активни на семинарните занятия, правят впечатление на асистента, а чрез него и на професора. Така в края на краищата преподавателите успяват да опознаят не повече от стотина измежду своите студенти. И най-вече тези, които са израснали в образовани семейства, били са в контакт с жива културна среда, могат да си позволят пътувания с образователна цел, посещават театрални постановки и други културни мероприятия и пътуват в чужбина. Освен тези студенти обаче съществуват другите. Другите са студенти, на които се налага да работят и да прекарват деня си в някой задушен офис в градче с десетина хиляди жители, където няма дори една свястна книжарница. Някои пък, разочаровани от университета, са избрали политическа кариера, но и те, рано или късно, ще трябва да защитават дипломна работа. Има и наистина бедни студенти, които избират изпитите по свободно избираемите дисциплини по принципа кой ще им струва най-евтино, защото не могат да си набавят необходимите книги. Има студенти, които понякога идват на лекции и се опитват да си намерят място в препълнената зала, а след лекцията биха искали да поговорят с преподавателя, но виждайки опашка от трийсетина души, бързат да си хванат влака, защото нямат пари за хотел. Има студенти, на които никой никога не е обяснил как се търси книга в библиотека и коя библиотека да посещават. Тези студенти често не знаят, че биха могли да намерят някои от книгите в своята градска библиотека, нито имат представа, че могат да си поръчат книга но междубиблиотечния обмен.

Съветите в тази книга са насочени най-вече към тях. Приложими са и за онези ученици от горните класове на гимназиите, които имат намерение да продължат в университета и да разберат какво представлява алхимията на дипломната работа.

На всички тях тази книга би искала да подскаже поне две неща:

- Може да напишете достойна дипломна работа и ако се намирате в трудно социално положение.

- Можете да използвате написването на дипломната работа (дори и ако останалата част от следването ви се е сторила неприятна и разочароваща), за да си възвърнете положителното отношение към ученето, схващано не като зазубряне на определен брой факти, а като критически обработен опит, като придобиване на способност (от полза за бъдещето ви) да напипвате проблемите, да размишлявате методично, да излагате мислите си в съответствие с определени комуникативни техники.

2. Трябва да бъде ясно, че тази книга няма намерение да обяснява „как се извършва научно изследване", нито пък представлява критично — теоретична дискусия върху стойността на изследването. Тя представлява само серия от бележки какво трябва да направите, преди да представите на изпитната комисия един ръкопис, изискван от закона за висшето образование, съставен от определен брой страници, намиращ се в пряка връзка с изучаваната от вас дисциплина, и който да не предизвика у научния ви ръководител чувство на нямо удивление и тиха лудост. Нека е ясно, че книгата няма да ви каже какво да включите в дипломната си работа. Това ще решите вие. Но книгата ще ви каже:

1.Какво се разбира под „дипломна работа";

2.Как да подберете темата и да определите времето за работа;

3.Как да проведете библиографското дирене;

4.Как да подредите материалите, които сте събрали;

5.Как да оформите текста.

Имайте предвид, че най-точно трябва да спазвате съветите от последната част, която на пръв поглед изглежда най-маловажна. Но единствено тя разглежда материя, за която съществуват достатъчно ясни правила.

3. Типът дипломна работа, за който се отнася тази книга е дипломната работа на хуманитарните факултети. Моят опит е почерпен преди всичко от работа във филологически и философски факултети и съвсем естествено голяма част от примерите се отнасят до теми, разглеждани в тях. Но в границите, които си поставя тази книга, съветите, включени в нея, са приложими и за факултетите по политически науки, педагогика, право, културология и т. н. Но само когато става дума за исторически или теоретични теми, не и за експериментални. Има приложни теми, например от областта на архитектурата, икономиката, търговията и някои от природонаучните дисциплини, за които изложените принципи са също така валидни. Но все пак, ако изучавате нещо подобно, не им се доверявайте прекалено. Съпоставете изложените от мен правила с правилата, валидни за вашата дисциплина.

4. Докато тази книга се подготвя за печат, в обществото тече дискусия за реформа на университетското образование. В нея се говори за две или три степени на дипломиране.

С основание може да се попита дали в такъв случай моята концепция за дипломна работа няма да се окаже невалидна.

Ако се въведат няколко степени за дипломиране, но моделът бъде съотносим с тези на повечето чуждестранни университети, то по същество ще имаме една не по-различна ситуация от описаната в глава първа. Ще имаме дипломна работа за първо ниво (магистърска степен - бел. ред.) и дисертация за докторат (второ ниво)*.

*В българските университети първото ниво е бакалавърска степен, но както и в повечето от западните университети тя не изисква защита на дипломна работа и съответно не дава пълни права на висше образование. - бел. ред.

Съветите, дадени тук, важат и за двата типа писмени работи, а където съществуват разлики, те са посочени изрично. Освен това смятам, че казаното в следващите страници, ще остане валидно и за един доста дълъг преходен период, независим от от това, дали ще се извърши планираната реформа.

5. Чезаре Сегре, който пръв прочете ръкописа, ми даде някои съвети. Много от тях възприех, но за някои останах на своето мнение, така че той не носи отговорност за крайния резултат. Разбира се, благодаря му от сърце.

6. Последна забележка. В изложението ми се говори както за студентите, така и за студентките, за преподавателите, но и за преподавателките. Тъй като италианският език (също както и българският - бел. ред.) не разполага с неутрални изрази, обединяващи двата пола (американците използват формата „person", но би било глупаво да говорим за „лицето студент" или „лицето дипломант"), ще говоря винаги за студент, дипломант, професор, научен ръководител. Без тази граматическа характеристика да носи белези на сексизъм и дискриминация.*

*Някой може да попита, защо тогава не съм използвал като обща формулировка студентка, преподавателка и т. н. Защото работя от моя гледна точка и изхождам от собствения си опит и смятам, че така е по-добре за изказа. - бел. авт.



I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИПЛОМНАТА РАБОТА И ЗА КАКВО СЛУЖИ
I. 1. Защо трябва да се пише дипломна работа и какво представлява тя
Дипломната работа обикновено е ръкопис със средна дължина, варираща между сто и четиристотин машинописни страници, в който ръкопис студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чиито курс той желае да завърши. Дипломната работа, според нашите закони, е необходима, за да се завърши курсът на обучение. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото „се прави" дипломната работа и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка. Пресмятайки освен това, средния успех от семестриалните изпити, комисията присъжда оценка на дипломната работа, изказва поздравления и прави препоръка за отпечатване. Поне това е правилото, следвано в почти всички факултети с хуманитарна насоченост.

Веднъж описали „външните" характеристики на дипломната работа и ритуала, с който тя се защитава, все още не сме казали нищо за нейната същност. Преди всичко защо университетът изисква като условие за завършването дипломна работа?

Нека се има предвид, че тази норма не важи за повечето чуждестранни университети. В някои от тях има различни нива на защита, които могат да бъдат достигнати без дипломна работа; в други съществува едно „първо ниво", съответстващо най-общо на нашата дипломна работа, това ниво не дава право на званието „доктор" и може да бъде достигнато било единствено със серия изпити, било с писмена работа с по-малки претенции; в трети съществуват различни нива на докторантура, които изискват писмени работи с различна сложност... Обикновено истинската защита представлява един вид „наддипломиране" - докторантура - на която се допускат само онези, които имат намерение да се реализират като научни работници. Този вид докторантура носи различни названия, но оттук нататък ще го обозначаваме с едно интернационално съкращение, PhD (което означава Philosophy Doctor, доктор по философия, но което обозначава всеки доктор на хуманитарните науки, от социолога до преподавателя по гръцки; в рамките на нехуманитарните предмети се използват други съкращения като например MD, Medicine Doctor).

Значи имаме две различни степени - обикновена дипломна работа, която дава право на висше образование и докторска дисертация, която дава научната степен PhD.

Дипломата, в своите различни форми, насочва към упражняване на професията в живота, докторската степен, напротив, насочва към академична работа, което означава, че който защити докторска дисертация почти винаги започва университетска кариера.

В университетите този вид защита е винаги докторска, PhD, и представлява оригинална изследователска работа, чрез която кандидатът трябва да покаже, че е учен, способен да придвижи напред дисциплината, на която се посвещава. Действително тази работа не се прави, като нашата дипломна работа, на двадесет и две години, а в по-напреднала възраст, понякога даже на четиридесет или петдесет години (въпреки, че, разбира се, има и много млади доктори). Защо толкова много време? Именно защото става въпрос за оригинално изследване, за което определено трябва да се знае какво са казали по въпроса другите учени, но преди всичко е необходимо да се открие онова, което другите още не са казали. Когато се говори за „откритие", особено в областта на хуманитарните науки, нека не се мисли за фундаментални открития като разпадането на атома, теорията на относителността или за лекарство против рака: могат да съществуват и скромни открития, като за научен принос се смята един нов прочит на класически текст, откриването на ръкопис, който хвърля нова светлина върху биографията на някой автор, нов прочит на предишни изследвания, който води до „узряване" и систематизиране на идеи, разхвърляни из различни текстове. Във всеки случай ученият трябва да напише труд, който другите учени от неговата дисциплина не би трябвало да пренебрегват, защото казва нещо ново (сравни II. 6.1.).

От същия тип ли е нашата дипломна работа? Не непременно. Наистина, тъй като се пише на възраст между двадесет и две и дведесет и четири години, докато все още се държат семестриални изпити, тя не може да представлява завършек на един продължителен и осмислен труд, доказателство за пълно научно съзряване. Разбира се, случва се да дойдат дипломни работи (направени от особено способни студенти), представляващи истински докторски дисертации, и други, които не достигат това ниво. Нито пък университетът го изисква на всяка цена: може да се напише добра дипломна работа, която да представлява не изследователски, а компилативен труд.

В една дипломна работа с компилативен характер студентът показва, че е придобил критичен поглед върху съществуващата литература (т. е. върху публикациите по въпроса) и че е способен да я изложи ясно и достъпно, стремейки се да свърже различните гледни точки, предоставяйки по този начин един интелигентен обзор, полезен от информативна гледна точка, включително и за учени от тази специалност, които не са извършвали задълбочени изследвания върху този частен проблем.

И така, едно първо предупреждение: може да се направи или компилативна, или изследователска дипломна работа; или защита като за диплома, или защита като за докторска дисертация.

Една изследователска работа е винаги по-дълга, трудна и отговорна; една компилативна работа също може да бъде трудна и дълга (има компилативни трудове, отнели дълги години), но обикновено може да бъде направена в по-кратко време и с по-малък риск.

Не е казано, че който прави компилативна дипломна работа си затваря пътя към изследването; компилацията може да представлява доказателство за сериозност от страна на младия изследовател, който, преди да започне самостоятелно изследване, иска да си изясни някои идеи, подготвяйки документалната си база.

На срещуположния полюс се намират онези работи, които имат претенции да бъдат изследователски, но са направени прибързано и са некачествени трудове, които дразнят този, който ги чете и никак не правят чест на този, който ги пише.

Следователно изборът между компилативен и изследователски труд е свързан с научното съзряване и способностите на кандидата за работа.Често - и за съжаление - това е свързано и с икономически фактори, защото е ясно, че един студент, който работи, има по-малко време, сили и по-малко пари, които да отдели за дълги изследвания (които обикновено изискват закупуването на редки и скъпи книги, пътувания до чужбина и т. н.).

За съжаление, в тази книга не мога да давам съвети от икономически характер. До неотдавна изследователската работа навсякъде по света беше привилегия на богатите. Днес съществуват много стипендии и фондове за обучение в чуждестранни университети, но това едва ли разрешава проблемите наистина за всички. Най-добрият вариант е едно по-добре устроено общество, в което ученето да бъде работа, заплащана от държавата, в която да бъде плащано на този, който има призвание за научен работник и в която да не е необходимо да се притежава на всяка цена „един къс хартия", за да се намери място, да се получи повишение, да се изпреварят другите в конкурс.

Но нашият университет и обществото, чиито резултат е той засега са това, което са. Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем студентите от всички прослойки да могат да учат, без да се подлагат на излишни саможертви и да обясним как да се напише добра дипломна работа, съобразявайки се с времето и силите, с които разполагаме, както и със собствения си научен усет.
I. 2. Кого би заинтересувала тази книга
Ако нещата стоят така, както ги описахме, то трябва да приемем, че има много студенти, принудени да напишат дипломна работа, за да могат да завършат набързо и да получат необходимата им диплома, заради която са се записали в университета. Някои от тези студенти дори са на по четиридесет години. Следователно тези хора ще искат от нас съвети как да напишат дипломна работа за един месец, така че, получавайки каквато и да било оценка, да напуснат университета (с диплома в ръка). В такъв случай трябва категорично да заявим, че тази книга не е за тях. Ако това са изискванията, ако тези студенти са жертва на една парадоксална правна система, която ги принуждава да търсят диплома, за да разрешат болезнените си финансови проблеми, ще е по-добре на първо време да направят две неща: (1) да вложат една прилична сума, за да им я напише някой друг; (2) да препишат дипломна работа, вече защитена преди няколко години в друг университет (не е изгодно да се преписва отпечатан вече труд, ако ще да е и на чужд език, защото ако преподавателят е поне малко информиран, то би трябвало да знае за съществуването му; но пък да се препише за Милано една работа, защитена в Катания, е нещо, което има всички шансове да мине, пък и преписването на дипломна работа предполага все пак известни интелектуални усилия по нейното намиране).

Ясно е, че двата съвета, които току-що дадохме, са незаконни. Нещо като да се появиш ранен в „Бърза помощ" и ако лекарят не иска да те прегледа, да му опреш нож в гърлото. И в двата случая става въпрос за отчаяни действия. Този съвет беше по-скоро виц, за да стане ясно, че моята книга няма претенции да разрешава големите проблеми от социален характер или такива, свързани със съществуващия правен ред.

Следователно тази книга се обръща към онзи, който (и без да е милионер и да е имал десет години на разположение, за да защити, след като е пропътувал целия свят) има възможност да посвещава няколко часа дневно на ученето и иска да подготви труд, който освен всичко, да му достави и определено интелектуално удовлетворение, както и да му върши работа и след дипломирането. И който, определил обема на собствения си ангажимент към проблема, пък бил той и скромен, иска да свърши една сериозна работа. В крайна сметка сериозно може да се направи и една колекция модели на спортни автомобили: достатъчно е да се определи целта на сбирката, критериите за каталогизация, историческите й граници. Ако се реши да не се отива отвъд 1960 г., прекрасно, защото от тогава насетне всички модели са налице. Винаги ще има разлика между тази сбирка и Лувъра, но вместо да се прави един не особено сериозен музей е по-добре да се направи пълна колекция от автомобилчета от 1960 до 1970. Този критерий важи и за една дипломна работа.
I. 3. Как дипломната работа може да бъде полезна и след дипломирането
Има два начина да се напише дипломна работа, която да служи и след дипломирането. Първият е тя да се превърне в начало на едно по-обширно изследване, което да продължи и в следващите години, разбира се, ако студентът има възможност и желание за това.

Но съществува и втори начин, чрез който един директор на туристическа агенция ще бъде подпомогнат в своята работа дори и от факта, че е разработвал дипломна работа на тема: „От Фермо и Лучия до Годениците". Действително, да се напише дипломна работа означава: (1) да се прецизира темата; (2) да се съберат материали по тази тема; (3) да се подредят тези материали; (4) да се изучи „от първа ръка" темата, в светлината на събраните материали; (5) да се предаде собствен облик на всички предходни разсъждения; (6) да се напише така, че който чете, да разбира какво иска да ни каже авторът и при необходимост да е в състояние да използва същите документи, за да подхване темата от своя гледна точка.

Следователно написването на дипломна работа означава приучване към изясняване на собствените идеи и към подреждането на материала: това е придобит методологически опит за извършването на нещо, което да служи и на другите. Фактически не е толкова важна темата на труда, много по-съществен е работният опит от него. Който е успял да се аргументира добре върху двете редакции на романа на Мандзони,* ще знае също така добре да подбере материалите, които ще му трябват и за туристическата агенция.

*Мандзони, Алесандро (1785 - 1873). Италиански писател, идеолог на борбите за обединение на Италия. Романът му Годениците е сред най-ярките произведения на италианската литературна класика. Фермо и Лучия е първият вариант на романа - бел. ред.

Ако някой вече е публикувал десетина книги, то е успял да направи последните девет, защото максимално е използвал опита си от първата, която не е била нищо друго освен преработка на дипломната му работа. Без онзи мой първи труд не бих се научил как да направя другите. И за добро или лошо другите все още носят отпечатъка на първия. С времето човек научава повече неща, но начинът, по който ще работи, винаги ще зависи от начина, по който се е учил да го прави.

И накрая, писането на дипломна работа е и тренировка на паметта. Ще имаш добра памет на старини, ако си я упражнявал на младини. И няма значение дали си я упражнявал, наизустявайки съставите на отборите от А група, поезията на Кардучи или списъка на римските императори от Октавиан Август до Ромул Велики. Но, разбира се, щом ще си тренираме паметта, по-добре е да учим неща, които ни интересуват или ще ни служат: но понякога и ученето на ненужни неща е добра умствена гимнастика. Следователно, макар и да е по-добре да се направи дипломна работа на тема, която ни харесва, все пак темата е второстепенна спрямо метода на работа и получения опит.

Когато се работи добре, няма тема, която да е наистина глупава. Когато се работи добре, се извличат полезни заключения и от тема, която на пръв поглед е далечна или периферна. Маркс не е писал дипломна работа по политикономия, а за двама гръцки философи - Епикур и Демокрит. И това не е грешка. Може би Маркс е бил в състояние да разсъждава върху проблемите на историята и на икономиката с добре известната си теоретическа енергия именно защото се е научил да разсъждава като гръцките философи. Имайки насреща си толкова много студенти, които започват с изключително амбициозни теми върху Маркс и после завършват кариерата си в „Личен състав" на големите капиталистически предприятия, се налага да преосмислим разбиранията си за ползата и актуалността на темата.
I. 4. Четири ясни правила
Има случаи, при които дипломантът пише работа по тема, наложена му от преподавателя. Старайте се да избягвате подобно нещо.

Разбира се, тук нямаме предвид случаите, в които дипломантът иска съвет от преподавателя. По-скоро имаме предвид или онези случаи, при които вината е на преподавателя (виж ІІ. 7., „Как да избегнем опасността да бъдем използвани от научния си ръководител"), или онези, в които вината е на дипломанта, лишен от интерес и готов да свърши зле каквото и да било, само и само да се отърве по-бързо от него.

Ние пък ще се занимаем със случаите, в които се предполага наличието на дипломант, воден от някакъв интерес, и на научен ръководител, готов да му окаже квалифицирана помощ.

В тези случаи правилата за избор на тема са четири:

1) Темата да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи);

2) Необходимите извори да бъдат намираеми, т. е. материално достижими за дипломанта;

3) Материалите да бъдат „смилаеми", т. е. духовно достижими за дипломанта;

4) Методологическата рамка на изследването да отговаря на образователното ниво и опита на дипломанта.

Формулирани така, тези четири правила изглеждат банални, и като че ли можем да ги обобщим с правилото „който иска да пише дипломна работа, да напише такава дипломна работа, каквато е в състояние да напише". И е точно така, защото има случаи на провалени дипломни работи само защото студентът не е могъл да постави проблема в рамките на тези ясни правила.*

* Можем да добавим и едно пето правило: научният ръководител да бъде точно този, който е най-подходящ. Действително има дипломанти, които поради симпатии или мързел искат да пишат с преподавател от дисциплина „А" дипломна работа по дисциплина .,Б". Преподавателят приема поради симпатия, суета или невнимание, но после не е в състояние да следва темата. - бел. авт.

Главите, които следват ще се опитат да ви дадат някои съвети с цел дипломната работа, която ще напишете, да е дипломна работа, която знаете как и защо да напишете.

II. ИЗБОРЪТ НА ТЕМА
II. 1. Тема върху специфичен проблем или панорамна тема
Първото желание на студента е да напише дипломна работа, в която да каже всичко. Например ако се занимава с литература, първата му мисъл е да избере заглавието Литературата днес. Ако му кажат да ограничи темата, то ще го направи така: Италианската литература от Втората световна война до шейсетте години.

Такива теми са изключително опасни. Това са проблеми, които затрудняват значително по-опитни хора, а за двайсетгодишния студент биха се превърнали в непреодолимо препятствие. Студентът ще представи или семпло изреждане на имена и известни оценки, или свой оригинален поглед и тогава неизбежно ще бъде обвинен в непростими пропуски. Големият съвременен критик Джанфранко Контини публикува през 1957 г. труда си Италианската литература през XIX и XX в. Ако неговият труд беше дипломна работа, той нямаше да защити, въпреки че става въпрос за четиристотин седемдесет и две машинописни страници. И наистина, авторът щеше да бъде обвинен в пренебрегване или непознаване на имена, смятани за важни, в това че е посветил цели глави на писатели, приемани като „второстепенни", както и за това, че само в кратки бележки са посочени автори, оценявани като „първостепенни". Разбира се, тъй като става въпрос за учен, чиито историческа подготовка и усет към критиката са добре известни, всички разбраха, че тази непълнота и не пропорционалност са нарочно търсени и че пропускането на дадено име е много по-красноречиво от една страница унищожителна критика. Ако това обаче направи един студент на двайсет и две години, кой би гарантирал, че зад това се крие някакъв подтекст и че пропуските заместват критични оценки - и в крайна сметка - че може да пише?

При дипломни работи от този тип студентът обикновено обвинява оценяващите, че не са го разбрали. Те обаче не биха и могли да го разберат. С други думи, общите теми винаги са израз на горделивост. Не че интелектуалното предизвикателство трябва да се отхвърля по принцип. Може да се каже например, че Данте е некадърен поет. Но за да го кажеш, ти трябват поне триста страници детайлен анализ на неговите произведения. Подобни анализи в общи теми не могат да се правят. Ето защо е подходящо студентът да избере по-скромно заглавие, а не Италианската литература от Втората световна война до шейсетте години.

Веднага ще ви кажа кое би било най-добре: дори не Романите на Фенолио*, а Различните редакции на „Партизанинът Джони”.

*Фенолио, Бепе (1922 - 1963). Италиански писател, чието творчество е свързано с областта Лангите, провинция Пиемонт. Темите му основно са от антифашистката съпротива. Тясно свързан с англо-саксонската култура. - бел. ред.

Отегчително? Може и така да е, но пък е по-интересно като проблем за разрешаване.

Освен всичко друго, ако помислите, това си е хитрост. С панорамна тема върху литературата на няколко десетилетия вие се излагате на всички възможни критики и възражения. Кой член на комисията би издържал на изкушението да покаже, че познава някой посредствен автор, неспоменат от студента? Достатъчно е всеки от членовете на комисията, разгръщайки съдържанието, да забележи по три пропуска, и рецензиите ще унищожат работата ви като разхвърляно изреждане на имена. Напротив, ако студентът е работил сериозно върху строго специфична тема, той фактически разполага с материал, непознат за по-голямата част от онези, които го оценяват. С това не ви подсказвам лесен номер. Номер е, но коства труд. Просто се получава така, че дипломантът се представя като „експерт" пред публика, която не е на същото ниво, а щом като е положил толкова усилия, за да стане експерт, то той заслужено ще обере плодовете на тази ситуация.

Между двете крайности, тази на темата върху литературата на няколко десетилетия и тази на строго конкретизираната работа върху различните варианти на някой кратък текст, има много междинни положения. Като такива можем да посочим Литературният неоавангард от шейсетте години или Образът на Лангите у Павезе* и Фенолио, или пък Сходство и разлики между трима писатели фантасти: Савинио,** Будзати*** и Ландолфи. ****

*Павезе, Чезаре (1908 - 1950) Италиански писател реалист, антифашист. Свързан с народната култура. - бел. ред.

**Савинио, Андреа ди Кирико, наречен Алберто (1891 - 1952). Музикант, художник (като брат си, световно известният Джорджо де Кирико) и писател. Основните му теми са свързани с фантастиката. - бел. ред.

*** "Будзати, Дино (1906 - 1972) Италиански писател с подчертано интелектуален уклон. Романът му Татарската пустиня е сред модерната световна класика. - бел. ред.

**** "Ландолфи, Томазо (1908 - 1979) Италиански писател фантаст, мистик и абсурдист. - бел. ред.

Преминавайки към сферата на точните науки, можем да дадем един съвет, който важи за всички дисциплини:
Темата геология, например, е много обща. Вулканология, като част от геологията, все още звучи твърде общо. Вулканите на Мексико може да бъде разработена добре, но повърхностно. Едно още по-конкретно заглавие би довело до работа с по-висока стойност - Историята на Попокатепетъл (който един от конкистадорите на Кортес вероятно е изкачил през 1519 и който е изригнал силно само през 1702). Една още по-тясна тема, отнасяща се до по-кратък хронологически период, би могла да бъде Раждането и мнимата смърт на Парикутин (от 20. 02. 1943 до 04. 03. 1952).*

*С. W. Cooper and Е. J. Robins, The Term Paper - A Manual and Model, Stanford, Stanford University Pressq 4* ed., 1967, p 3.


Аз бих препоръчал последната тема, при условие че дипломантът каже всичко, което може да се каже за този проклет вулкан.

Преди време при мен дойде студент, който искаше да прави дипломна работа за Символът в съвременната мисъл. Това беше невъзможно. Най-малкото аз самият не знаех какво значи „символ": И наистина това е термин, който мени значението си според автора, който го употребява, а понякога у двама автори може да значи противоположни неща. Помислете върху това, че под „символ" логиците и математиците разбират лишени от смисъл изрази, които заемат определено място с точно определена функция в дадено пресмятане (като а и b или х и у в алгебричните формули), докато други автори разбират форма, пълна с противоположни значения, както се случва при образите появяващи се насън, които могат да се отнасят за дърво, полов орган, желание за растеж и т. н. Как при това положение да се напише дипломна работа с такова заглавие? Би било необходимо да се анализират всички значения на думата „символ" в съвременната култура, да се направи списък, който да извади наяве сходствата и разликите, да се види дали под разликите не се крие една обща фундаментална концепция, появяваща се при всеки автор и при всяка теория, и дали все пак разликите не правят несъвместими разглежданите теории. Нито един съвременен философ, лингвист или психоаналитик не е успял да направи такъв труд по задоволителен начин. Как тогава да успее един новоизпечен учен, който, колкото и бързо да се развива, няма зад гърба си повече от шест-седем години, прекарани в сериозно четене? Би могъл да направи интелигентен частичен труд, но така се връщаме към проблема за италианската литература на Контини. От друга страна, би могъл да направи напълно оригинална работа, пренебрегвайки всичко, казано от другите: но за това колко спорен е подобен избор ще говорим в параграф II. 2. Поговорихме малко със студента, за когото става дума. Можеше например да напише тема върху символа у Фройд и Юнг, пренебрегвайки другите му значения и сравнявайки употребата му само при тези двама автори. Установихме обаче, че той не знае немски (на проблема за владеенето на чужди езици ще се върнем в парагараф II. 5.). Тогава решихме да се спрем на темата Концепцията за символ у Пиърс, Фрай и Юнг. Темата трябваше да анализира разликите между три понятия, обозначавани с един и същ термин от трима различни автори - философ, критик и психолог; трябваше да покаже как в много случаи се получават двусмислици, защото на единия се приписва смисълът на термина според начина му на употреба от другия. Едва накрая дипломатът трябваше да направи изводите си, за да покаже дали има аналогии между трите едноименни понятия и ако има, то какви са те, загатвайки и за други автори, които познава, но с които, поради заглавието на работата, не е могъл да се занимае. Така никой няма да му каже, че не е взел предвид автора К, защото работата се отнася до X, Y и Z, нито пък че е цитирал автора J само в превод, защото това е странично загатване, включено към заключението, докато темата има претенции да анализира подробно и в оригинал само тримата автори, посочени в заглавието.

Ето как една панорамна тема, без да се превърне в строго монографична, може да се редуцира до някакво средно положение, приемливо за всички.

Нека бъде ясно, че терминът „монографичен" може да има по-широко от тук използваното значение. Монографията, това е работа по точно определен проблем и като такава е обратното на „история на...", на учебниците, на енциклопедиите. Монографична е например темата: Алегоричният свят на средновековната литература. В нея се анализират много автори, но само от определена гледна точка, фокусирана върху определен проблем (т. е. върху хипотезата, отразена в заглавието на примера, базиран върху изследване на басни или парадокси от рода на: рибите летят из небето, птиците плуват в морето и т. н.). Ако се направи добре, този труд би се превърнал в отлична монография. За да стане това обаче, е необходимо да се познават всички автори, които са работили по темата, включително и тези, за които никой не си спомня. В крайна сметка тази тема бихме причислили към монографично-панорамните, тя е и много трудна - изисква безкрайно четене. Все пак ако желанието да се пише по въпроса е непреодолимо, то би следвало темата да се поограничи примерно така: Алегоричният свят на каролингските поemu. Така полето на действие става по-тясно, изяснява се какво трябва да се включи и какво да се изостави.

Разбира се, панорамната тема е по-предизвикателна, защото, освен всичко друго, изглежда досадно да се занимаваш една, две или повече години все с един и същи автор. Имайте предвид обаче, че писането на строго монографична тема изобщо не означава изпускане от очи на общата картина. Да напишете тема върху прозата на Фенолио, например, означава да имате представа за фона, на който се развива действието - италианския реализъм - да сте чели Павезе или Виторини,* както и да се поинтересувате от американските автори, които Фенолио е четял и превеждал.

*Виторини, Елио (1908 - 1966). Италиански писател реалист с подчертано социална насоченост, бел. ред.

Даден автор може да бъде разбран и представен само в определен контекст. Едно е обаче да използвате панорамата като фон, друго е да правите панорамна картина. Едно е да нарисувате човек на фона на планина с река, друго е да рисувате полета, долини и реки. За второто трябва да смените техниката или както казват фотографите - фокуса. Тръгвайки от един-единствен автор е допустимо панорамата да бъде малко не на фокус, непълна и поставена на второ място.

В заключение запомнете този основен принцип: колкото повече се стеснява работното поле, толкова по-добре и по-сигурно се работи. Монографичната тема е за предпочитане пред панорамната. По-добре е темата повече да прилича на студия, отколкото на история или на енциклопедия.
II. 2. Историческа или теоретична тема
Този избор е възможен само в определени дисциплини. И наистина, ако в дисциплини като история на математиката, романска филология или история на немската литература темата може да бъде единствено историческа, то в научни области като архитектура, ядрена физика или сравнителна анатомия обикновено се правят дипломни работи с теоретичен или експериментален характер. Има обаче и други дисциплини, като философия, социология, културна антропология, естетика, философия на правото, педагогика или международно право, които позволяват избор между двата вида теми. Теоретичната тема е такава тема, която си поставя за задача да разработи даден абстрактен проблем, който повече или по-малко може да е бил вече обект на нечии други разсъждения: същността на човешката природа, понятието „свобода", представата за социална функция, съществуването на Бог, генетичният код. Така формулирани, тези теми моментално предизвикват усмивка у читателя, поради асоциацията с този подход, който Грамши наричаше „кратки бележки върху същността на Вселената". Въпреки това редица бележити мислители са се занимавали с тях. Разликата е в това, че с някои изключения, техните книги са резултат от много десетилетия, прекарани в разсъждения.

В главата на един студент, с така или иначе ограничен научен опит, тези теми могат да породят две решения. Първото (което е не толкова трагично) води до ангажирането с такъв тип тема, който в предишния параграф нарекохме „панорамен". Например анализирате проблема за социалната функция, но у определени автори. В това отношение важат вече направените наблюдения.

Второто решение е по-обезпокоително, защото дипломантът предполага, че е в състояние да разреши на няколко страници проблема за съществуването на Бога или за точното определение на понятието „свобода". Моят собствен опит показва, че студенти, избрали теми от този вид, пишат винаги изключително кратки дипломни работи, без приемлива вътрешна структура и приличащи повече на лирични поеми, отколкото на научни трудове. И когато възразявате на дипломанта, че трудът му е прекалено субективен, неопределен, безформен, лишен от историографски посочвания и цитати, той ви отговаря, че не е бил разбран и че неговата дипломна работа е много по-смислена от много други, представляващи банални компилации. Може и така да е, но още веднъж опитът показва, че обикновено такъв отговор се дава от дипломант с объркани идеи, лишен от научна скромност и от способност за комуникация. Какво трябва да се разбира под „научна скромност" (която не е качество на слабите, а напротив, на гордите характери) ще кажем в IV. 2. 4. Разбира се, не може да се изключи и вероятността дипломантът да се окаже гений и едва на двайсет и две години да е разбрал всичко. И нека бъде ясно, че казвам това без ирония. Все пак факт е, че когато на земята се появи гений от този ранг, неговият труд бива четен и осмислян в продължение на дълги години, преди да се схване величието му. Как може да се очаква от една комисия, която преценява не една и две работи, веднага да разбере величието на този самотен ум?

Нека обаче разработим хипотезата, че студентът е схванал някой важен проблем: тъй като нищо не се ражда от нищото, то и той ще е направил своите разсъждения под влиянието на някой друг. Нека тогава да промени своята тема от теоретична в историческа, т. е. да анализира не проблема за битието, понятието „свобода" или представата за социално действие, а да разработи теми като: Проблемът за битието у ранния Хайдегер, Схващането за свобода у Кант или Концепцията за социално действие в трудовете на Парсънс. Така ако студентът има оригинални идеи, те ще видят бял свят и в съпоставката с дадения автор. Могат да се кажат много нови неща относно свободата, изучавайки начина, по който някой друг е говорил за нея. Ако пък толкова настоява, то нека това, което би било теоретична тема да се превърне в заключителна глава на неговата историческа разработка. Резултатът ще бъде този, че всички ще могат да проверят казаното от него, защото, съотнесени към предишен автор, понятията, за които става дума ще бъдат достъпни, тъй като са публикувани. Трудно е да се движиш из празни пространства и да започнеш ab initio. Необходимо е да намериш опорна точка, особено за такива мъгляви проблеми като представите за битието или за свободата. Дори и за гениите, и най-вече за тях, не е унизително да тръгнат от нечии чужди произведения. Освен това да се облегнеш на някой предишен автор не означава да го фетишизираш, да го боготвориш, да се кълнеш в думите му; може и да тръгнеш от даден автор именно за да покажеш неговите грешки и граници на компетентност. И въпреки това той ти служи като опорна точка.

Средновековните хора, които са имали прекален респект към античните автори казвали, че съвременниците им, макар и в сравнение с древните да са „джуджета", опирайки се на тях се превръщали в „джуджета на раменете на гиганти" и следователно виждали отвъд своите предшественици.

Всички тези наблюдения не важат за приложните и експериментални дисциплини. Ако трябва да пишете дипломна работа по психология, то изборът ви не е между Проблемът за възприятието у Пиаже и Проблемът за възприятието (въпреки че някой неблагоразумник би поискал да се заеме именно с такава опасна тема). Тук алтернативата на историческата тема е по-скоро експерименталната: Възприемането на цветовете от група слenu деца. В случая става въпрос за друго, защото имате правото да разработите по експериментален път даден въпрос, стига да притежавате метод на изследване, да можете да работите в подходящи условия и с нужното съдействие. Да, но един добър учен не би започнал да изучава нечии реакции без преди това да е подготвил панорамен труд (проверка на вече извършените изследвания по въпроса), защото в противен случай рискува да открие Америка, да докаже нещо, което отдавна е обстойно аргументирано или пък да приложи доказали несъстоятелността си методи (макар и една нова проверка на недоказал качествата си метод също да е подходяща за изследване тема). Следователно, тема с експериментален характер не може да бъде направена в къщи, нито пък методът може да бъде измислен от нищото. Ето че и тук важи принципът, според който, ако си едно интелигентно джудже е по-добре да скочиш на рамото на някой гигант, дори на по-мъничък гигант или пък на друго джудже. По-късно винаги ще има време да продължиш и сам напред.


с. 1 с. 2 ... с. 5 с. 6

скачать файл