Съдържание: Увод І. Анализ на социално-икономическото развитие на


с. 1 с. 2 ... с. 5 с. 6


ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД
ЗА ПЕРИОДА 2007 – 2013 година



МЕСЕЦ АВГУСТ 2007 ГОДИНА

БЛАГОЕВГРАД
Съдържание:

Увод

І. Анализ на социално-икономическото развитие на община Благоевград

  1. Оценка на природния потенциал

    1. Географска характеристика

    2. Населени места и население

  1. Икономическо развитие и регионална икономика

    1. Икономическо развитие

    2. Селско стопанство и гори

    3. Общински бюджет

  1. Човешки ресурси

3.1 Заетост и безработица

3.2 Образование, професионална квалификация, обучение

3.3 Спорт


  1. Социални дейности и услуги

4.1 Здравеопазване

4.2 Уязвими групи, социално изключване, бедност. Социални дейности и услуги



  1. Култура. Културно наследство и паметници.

  2. Инфраструктура

6.1 Транспорт и пътища

6.2 Водоснабдяване и канализация

6.3 Електроснабдяване

6.4 Газоснабдяване

6.5 Телекомуникации и съобщения

6.6 Инфраструктура за опазване на околната среда



  1. Оббощен анализ на силните и слабите страни. Потенциал за местно развитие

ІІ. Стратегии, приоритети, цели и мерки за развитие на община Благоевград

Приоритет 1. Икономически растеж

Приоритет 2. Техническа и социална инфраструктура и благоустрояване

Приоритет 3. Околна среда

Приоритет 4. Духовно и физическо развитие на децата и младежите

Приоритет 5. Грижа за лицата с увреждания и социално слабите

Приоритет 6. Обществен ред и сигурност

Приоритет 7. Благоевград – духовен център



ІV. Ред и начин за осигуряване на информация и публичност за плана

V. Индикатори за мониторинг

VІ. Източници на финансиране

VІІ. Приложения – Индикативна финансова таблица

УВОД

Общинският план за развитие е средносрочен документ, изготвен за срок от 7 години, който осигурява развитието на община Благоевград за периода 2007-2013 година. Планът е обвързан със стратегическите планови документи за регионално развитие, разработени и приети на национално, областно равнище и ниво „район за планиране”: Националната стратегическа референтна рамка за периода 2007-2013 г., Оперативната програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., Областната стратегия за регионално развитие 2005-2015 г. на област Благоевград, Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 г. и др. Общинският план за развитие е съобразен с основните цели и приоритети на регионалното развитие, определени в посочените документи, като представя дейтализирана рамка за интегрирано местно развитие.

При разработването на плана са ползвани приетите от Общинския съвет и действащи до момента планове и програми.

Общинският план за развитие е съобразен с изискванията и е разработен в съответствие със Закона за регионалното развитие. Актуализиран е през 2007 г. въз основа на подадена от експертите от общинската администрация информация. Общинския план за развитие е отворен към предложения, допълнения, препоръки и мнения от граждани, граждански сдружения,от общинските съветници и всички заинтересовани страни.

Планът е ориентиран към бъдещето, целите и приоритетите, зададени в него, обуславят устойчивото развитие на общината.

Планът за развитие на община Благоевград е приет от Общинския съвет на 21.01.2005 г. с решение № 1 по протокол № 1.

Община Благоевград като съставна част на област Благоевград в Югозападния район за планиране попада в район за икономически растеж, който според определението се характеризира с относително добре изградена техническа и бизнес инфраструктура, развита образователна мрежа и демографски потенциал и притежава потенциал за ускорено икономическо развитие.

Планираните интервенции в подобен район са насочени към приоритетно развитие на бизнес инфраструктурата, включително технологични паркове и бизнесинкубатори, насърчаване на иновациите и технологичния трансфер, насърчаване развитието на взаимосвързани производства, инвестиции в човешки ресурси.

Очакваният резултат е превръщането на районите от такъв характер в регионални или местни икономически центрове чрез:


      • постигане на изпреварващ икономически растеж с ръст на БВП над 2 пъти по-висок от средния за страната;

      • рязко повишаване на инвестиционната активност;

      • развитие на иновативни, високоинтелектуални и високотехнологични производства;

      • внедряване на екологосъобразни технологии и предотвратяване на екологично рискови дейности;

      • доразвитие на техническата, социалната и пазарната инфраструктура с международно и национално значение;

      • улесняване на бизнеса и достъпа до информация;

      • повишаване качеството на човешките ресурси.

По този начин положителното икономическо влияние ще бъде разпростряно и върху съседните територии чрез развитие на клъстери и подизпълнителски вериги и ще се засилят агломерационните връзки с останалите градски центрове.

Община Благоевград е с много благоприятно географско разположение, относително балансирана и диверсифицирана икономика, развита транспортна инфраструктура и подкрепяща бизнес-инфраструктура и с потенциал за по-нататъшно развитие.

В същото време липсват високотехнологични производства; наблюдава се липса на иновации; партньорството между бизнеса, местната власт и нестопанският сектор може още да бъде разширявано и обогатявано. Структурата на образованието, както и в цялата страна, не съответства на нуждите на пазара на труда.

Програмната цел за икономическо и социално развитие на община Благоевград трябва да бъде насочена към развитието на нови форми и възможности за:



  • Стимулиране на икономическия растеж в общината, включително чрез подкрепа за земеделието, животновъдството и горското стопанство;

  • Ускорено развитие на инфраструктурата;

  • Прилагане на активни мерки за опазване на околната среда, запазване на екосистемата и биоравновесието;

  • Създаване на благоприятни условия за духовното и физическото развитие на децата и младежите;

  • Адекватно отношение и грижа за хората със специфични потребности, за социално слабите и възрастните;

  • Превръщане на Благоевград в духовен център на Югозападна България;

  • Опазване на обществения ред и сигурността на жителите на общината.

За постигането на тези цели на общинското развитие ще се ползва финансиране от държавния и общинския бюджет и от европейските фондове, предназначени за изпълнение на оперативните програми. Възможности предоставя също използването на алтернативни форми на икономическа активност като концесиониране, публично-частно партньорство и т.н.

Визията за бъдещото развитие на общината е:

Община Благоевград – район с висок икономически растеж и повишено благосъстояние на населението, с развита бизнес, техническа и социална инфраструктура, съхранена околна среда, с добри възможности за развитие на младото поколение, с подходяща среда за хората със специфични потребности (хората с увреждания), с ниско равнище на престъпността и антиобществените прояви, духовен център на Югозападна България и равноправен партньор на общините от Европейския съюз.

За постигането на тези общи цели в плана са поставени няколко основни приоритета, подкрепени от мерки и дейности, чието изпълнение в един средносрочен период от 7 години ще допринесе за превръщането на общината в привлекателно място за живот, работа и отдих.


Приоритет 1. Стимулиране на икономическия растеж на общинската икономика чрез използването и развитието на потенциалните възможности на местните фактори и повишаване на нейната инвестиционна привлекателност

Този приоритет обхваща няколко амбициозни цели: • Създаване на предпоставки за устойчиво и балансирано социално-икономическо развитие;


• Насърчаване на създаването, функционирането и инвестиционната активност на малките и средните предприятия (МСП); • Възстановяване и развитие на екологичното селско стопанство; • Подпомагане преструктурирането на земеделската продукция в общината чрез въвеждане на нови за района технически култури; • Усвояване на потенциала за развитие на различните форми на туризма; • Привличане на инвестиции чрез пълноценно използване на националното и трансграничното сътрудничество;
• Развитие на високотехнологични производства и повишаване техническото равнище на предприемачеството и частния бизнес на територията на общината.

Всички те съответстват на приоритетите на Оперативните програми „Регионално развитие” и „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” и на Националния стратегически план за развитие на селските райони.



Приоритет 2. Ускорено изграждане на нова и реконструкция на съществуващата транспортна, техническа и социална инфраструктура и благоустрояване на населените места

Целите, поставени за постигане в този приоритет, са: • Придаване на съвременен европейски облик на Благоевград; • Подобряване на транспортното обслужване и енергийната ефективност в община Благоевград; • Газификация на Благоевград;
• Привеждане на водоснабдителната и канализационната мрежа на територията на общината в съответствие със съвременните изисквания.

Тези цели са в синхрон с приоритетите отново на Оперативна програма „Регионално развитие”, както и на Оперативна програма „Околна среда”.



Приоритет 3. Привеждане на параметрите на околната среда в съответствие с европейските изисквания за устойчиво балансирано развитие

Тук целите са: • Осигуряване на комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси, опазването им за задоволяване потребностите от вода на населението, възстановяване качеството на водите и предотвратяване на замърсяването им, както и съхраняване и опазване на водните екосистеми и свързаните с тях компоненти на околната среда; • Подобряване управлението на отпадъците чрез предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда; • Предотвратяване настъпването на опасности и щети при изменение качеството на въздуха в резултат на различните дейности чрез намаляване нивата на емисиите от серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово, с оглед спазване на нормите за тези замърсители в атмосферния въздух; • Съхраняване, укрепване и възстановяване на ключовите екосистеми, местообитания, видове и особености на ландшафта за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие; • Съчетаване на главните урбанистични функции – жилищно строителство, работа и мобилност по начин, по който не се подлагат гражданите на вредни шумови нива; • Повишаване на информираността, екологичната култура и образованието на гражданите, запознаване с екологичните проблеми, пълна прозрачност за политиката и действията по опазване на околната среда

Поставените под този приоритет цели напълно отговарят на приоритетите на Оперативна програма „Околна среда”.

Приоритет 4. Създаване на условия за духовно и физическо развитие на децата и младежите като алтернатива на неграмотността, престъпността и емиграцията

Планирано е постигането на следните цели: • Повишаване качеството на средното образование и професионалната подготовка; • Запазване на социално необходимите детски градини и училищата; • Развитие на извънучилищните клубни и самодейни форми за творческо развитие и изява на децата и младежите.



Приоритет 5. Грижа за лицата с увреждания, социално слабите и пенсионерите

Изпълнението на този приоритет от плана е свързан с целите: • Развитие на системата за социално подпомагане на обществените групи в неравностойно положение; и


• Стабилизация на процесите след здравната реформа и създаване на условия за качествено и достъпно здравеопазване

Приоритет 6. Опазване на обществения ред и сигурността на жителите на общината

Целта е една: • Създаване на трайни предпоставки и условия за намаляване на противообществените прояви на територията на община Благоевград.

Приоритет 7. Благоевград – духовен център на Югозападна България

Под този приоритет планът поставя няколко цели, а именно: • Утвърждаване и развитие на Благоевград като интелектуален център на Югозападна България;


• Развитие на университетската инфраструктура; • Съхраняване и развитие на културно-историческото наследство; • Възстановяване на традициите на Благоевград като фестивален и конгресен център.

Приоритетите, поставени в Плана за развитие на община Благоевград, освен на Оперативните програми, отговарят напълно и на стратегическите цели на Областната стратегия за развитие, а именно: „Постигане на икономическо развитие, ориентирано към човека, чрез оползотворяване на уникалните ресурси на областта”, „Развитие на трансграничното сътрудничество и оползотворяване на трансграничното кръстопътно местоположение” и „Подобряване качеството на живот и увеличаване на заетостта”.



І. АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД

  1. Оценка на природния потенциал

    1. Географска характеристика

Община Благоевград е най-голямата по население и третата по територия в рамките на област Благоевград (с площ от 621 кв. км). Разположена е в Югозападна България, в най-западната част на Рило-Родопския масив и е съставена от 26 населени места (с общо 83 079 жители – данни от м. февруари 2007 г.). Общинският център Благоевград се намира в долината на река Струма, на 360 м надморска височина в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила, на главен път Е-79, на 100 км южно от София. Градът отстои на 20 км от границата с Република Македония, на 100 км от границата с Република Гърция и на 250 км от Солун. През града преминава река Благоевградска Бистрица.

Релефът на общината е планински и котловинен, със средна надморска височина 959,8 м. Осемдесет процента от територията й попада в преходно-континенталната климатична област със силно влияние на топъл средиземно морски въздух, нахлуващ по долината на р. Струма, което предопределя сравнително високи средни температури през зимата (+3,4оС). Останалите 20%, разположени на по-голяма надморска височина, имат типично планински климат. Средногодишната температура в общината е +12,4оС, а средната лятна +16,5оС. Средногодишната сума на валежите през 2005 г. е била 590 л/м2, като обикновено максимумът им е през есента, а минимумът – през лятото.

Значителна част от територията е заета от гори, голяма част от които се нуждаят от реконструкция.

Речната мрежа е гъста и се формира главно от малките притоци на р. Струма. Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседните общини – Дупница, Бобошево и Кочериново. При Благоевград подземният отток се подхранва от р. Благоевградска Бистрица.

В общината има 30 топли минерални извори с температура до 550С, чиято вода се използва за лечение на хронични заболявания на периферната нервна система, гинекологични проблеми, ревматизъм и пр.


    1. Населени места и население

В общината има един град и 25 села с общо 83 079 жители (по данни от 05.02.2007 г.), като 48,5% от тях са мъже. За сравнение през 1998 г. общината е имала през 81 114 жители, т.е наблюдава се увеличение с 2,42%.

В трудоспособна възраст са били общо 56 908 човека или 68,5% от цялото население. Децата и младежите до 18 г. са 10 963, т.е. 16,21%. От друга страна, според данни от Националния статистически институт през 2005 г. делът на населението на общината над трудоспособна възраст е сравнително нисък – 11 178 жители или 14,4% от общия брой на жителите при 21,58% средно за България.

В началото на 2007 г. Благоевград е имал 76 760 жители, което представлява 92,4% от общия брой на населението. Тази структура е подобна на средната за страната – с висока концентрация на населението на общинския център. Дванадесет от населените места в състава на общината имат под 100 жители и едва 5 от селата са с население над 500 човека.

Броят на ражданията през 2006 г. е бил 8,98‰ при средна стойност за страната 9,2‰, докато смъртността е била 9,42‰ – доста по-ниска от средната за страната (14,7‰). Въпреки това и през 2006 г. естественият прираст е имал отрицателна стойност


(-0,52‰).

  1. Икономическо развитие и регионална икономика

    1. Икономическо развитие

Икономиката на общината е относително разнообразна и добре балансирана, с липса на ярко доминиращи индустриални отрасли. Най-голям принос в произведения обем продукция и брой работни места е сектор промишленост, следван от секторите търговия и транспорт.

Регистрираните и активно работещи фирми в Благоевград в началото на 2004 г. са били около 6 000. От тях около 92,5 % са микро-предприятия с персонал до 10 души, 5,5% имат персонал между 11-50 души и около 2% са с над 50 души персонал. Сферата им на дейност е изключително разнообразна – почти няма икономическа дейност на територията на общината, в която да не е активна поне една фирма. Над 800 от тези фирми работят в индустриалния сектор, а най-много са регистрираните и работещи фирми в сектор търговия.

Въпреки многообразието от икономически дейности, като водещи за община Благоевград могат да се очертаят следните индустриални сектори:


  1. Хранително-вкусова промишленост

Най-важното предприятие в този отрасъл на промишлеността е „Благоевград-БТ” АД с около 2000 работници, което създава най-висока заетост в общината и произвежда 51-52% от цигарите, предназначени за българския пазар. След модернизацията на завода, извършена през 1994 година, неговият капацитет достига 13-14 млрд. къса цигари годишно.

„Карлсберг България” АД („Пиринско пиво”) е друга голяма структуроопределяща фирма в областта на хранително-вкусовата промишленост, закупена през 2003 г. от компанията Carlsberg – Дания, която се очертава като най-бързо развиващата се в последно време компания в бранша и твърдо заема второ място по пазарен дял. През 2006 г. в завода са направени инвестиции за модернизация в размер на 20 млн. лв. В производството са заети около 300 човека.

Хранително-вкусовата промишленост в община Благоевград е представена и от предприятия за производство и преработка на месо („Карол Фернандес Мийт” ООД с около 130 работници и 1 млн. евро инвестиции в производството, осигурени от програма САПАРД, „Интерксим” ООД, „Дифил” ООД), преработка и консервиране на плодове и зеленчуци (ЕТ „Катлин Христова”), производство на растителни и животински мазнини, мелнични продукти („Рила-СТХ” АД), готови храни за животни, хляб, хлебни, тестени и сладкарски изделия („Хляб и хлебни изделия” – общинско предприятие, както и други 23 цеха за хляб), готови храни, безалкохолни напитки и минерална вода („Агрима-Водолей” АД, „Еко-ботълс”ООД), вино и високоалкохолни напитки (няколко изби, между които „Винпром Логодаж”, „Вини Божкилов”, „Винпром Горна Джумая” ЕООД, „Винпром Тасков Дистилърс енд Уайн – Винтаспроект” ООД, „Винекс комерс” ЕООД, ЕТ „Викторио-М – Мирчо Димитров”, ЕТ „Винекс-комерс – Васил Щерев“, повечето от които работят и за износ).


  1. Текстил и конфекция

Секторът на текстилната и шивашката промишленост е един от основните и най-добре развити в община Благоевград. В бранша работят както малки и средни, така и големи предприятия. Водещи са „Струматекс” ЕАД, „Прима ФР” ООД, ТПК „Рила”, ТПК „Нов свят”, които са големи фирми по смисъла на Закона за малките и средните предприятия. Собствеността на значителен брой от предприятията е чуждестранна, предимно гръцка. Те произвеждат памучни прежди и тъкани, работно и униформено облекло, дамска и мъжка конфекция, трикотаж. „Валентина-Струмяна” ЕАД, „Милена” ЕАД, „Ледиан” ЕООД (която работи предимно за френския пазар), „Елегант” ООД, „Балкантекст” ЕООД, „Вьор-Антонов” ЕООД, „Алпитекст къмпани” ООД, фирма „Аспарух 91” и др. са средни по големина компании, чиято дейност е насочена предимно към производство на облекла от текстил. Малките (с персонал до 50 човека) и микро-фирмите са многобройни и шият дрехи от текстил и трикотаж. Потенциална пазарна ниша за тях е производството на единични (бутикови) облекла за износ на европейския пазар.

В последно време се наблюдава намаление на дела на продукцията, работена „на ишлеме” (около 1/3 от общия обем) и увеличаване на аутсорсинга, който се заплаща значително по-добре. Радостен е и фактът, че фирмите откриват собствени магазини, в които предлагат завършен продукт. Чуждестранните клиенти на шивашките фирми в общината са от Франция, Германия, Италия, докато завършените конфекционни изделия са насочени предимно към Гърция.



  1. Строителство

В последните години се забелязва подем в развитието на сектор строителство и на пазара на недвижимите имоти.

В общината работят около 20 по-големи строителни фирми със сериозни пазарни позиции, някои от които имат по 300-400 постоянни работници. Водещи в отрасъла са „Галчев Инженеринг Груп” АД – Благоевград, „Универсалстрой консулт” ООД, фирма „Елитстрой” и др. Сред тях има изпълняващи проекти и извън пределите на общината.



  1. Машиностроене и електроника

Основните изделия, произвеждани в общината са телефонни централи, хладилници, печатни платки, високоговорители и измерителни уреди. Най-важните предприятия са Заводът за измервателни уреди „Стандарт”, който изнася голям дял от своята продукция, Заводът за съобщителна техника, който работи предимно за руския пазар, Заводът за печатни платки, Заводът за високоговорители.

Отрасълът е напълно преструктуриран и изработва изделия за износ, главно за страните от Европейския съюз, Близкия изток и Балканите. Около големите предприятия активно действат като подизпълнители по-малки фирми, които произвеждат отделни компоненти.



  1. Дърводобив, дървообработване и мебелна промишленост

Фирмите, заети в дърводобива, работят почти изключително за износ (предимно за Гърция и Македония). Дървообработващите и мебелните предприятия имат почти равен дял в отрасъла, като две от тях са големи с около 300 работници. Тези фирми осигуряват дейност като подизпълнители за известен брой по-малки.

Тук могат да бъдат посочени „Диорит” ЕООД, „Фурнир-пласт” ООД, „Пирин лес консулт” ООД, „Евролайн” ООД, „Елвек атриум ЗС” ООД, „Теохарови” ООД, „Парамон” ООД и пр. Капиталите в част от фирмите са чуждестранни.



  1. Туризъм

На територията на общината съществуват благоприятни условия и е създадена базова инфраструктура за развитието на туризма. В последно време са изградени 25 малки семейни хотели с общо 650 легла, които обаче все още са недостатъчни. Най-големият хотел „Езерец” има 100 легла. Липсва компактна мащабна леглова база и друга инфраструктура, която би могла да поеме посетителите на големи прояви (конгреси, конференции и пр.). В града съществува голяма зрителна зала, която се нуждае от допълнителен ремонт, за да бъде използвана.

За улеснение на гостите на града е създаден Туристически информационен и учебен център към Югозападен университет „Неофит Рилски” и Община Благоевград, който предлага услуги и едновременно е място за практическо обучение и стаж на студентите от съответните специалности.

Амбицията на общинската администрация е да продължи развитието на следните видове туризъм:

Културно-познавателен – като се използват основно потенциалът на старинния квартал „Вароша” с неговите над 30 сгради с възрожденска архитектура и останките от антични крепости в землищата на селата от общината. Кварталът има статут на групов архитектурен паметник. Благоевград е известен с дългогодишните си традиции в опазването на фолклора и с големия брой специалисти и участници-аматьори в народни групи и ансамбли – деца и възрастни. Градът е и отправна точка за посещения на Рилския манастир, който се ползва с изключителен интерес от страна на чуждестранните туристи;

Балнеологичен и спа-туризъм – на базата на естествените минерални извори в региона. Освен центъра в хотел „Езерец”, вече функционира и новият Спа-център в Благоевград, който привлича много чуждестранни туристи;

Планински и ски-туризъм – свързани главно с курорта „Бодрост” на 25 км от Благоевград и местността „Картала”, която ще се превърне в голям ски-център. До момента са изградени ски-писта с дължина 500 м и денивелация 225 м, влек и къс учебен влек. Съществува проект за удължаване на пистата до 3500 м заедно с прилежащи съоръжения и строителство на двуседалков лифт. Засега легловата база в „Картала” е недостатъчна и е разположена в два хотела и една бивша почивна станция. Необходимо е развитие и подобрение на техническата инфраструктура, изграждане на паркинги и рехабилитация на пътя;

Еко-туризъм – свързан с биосферния резерват „Парангалица” и природните богатства на планините Рила и Пирин;

Пешеходен туризъм (трекинг) – по добре маркирани маршрути в Рила с изходен пункт курорта „Бодрост;

Конгресен туризъм – съществува като потенциал и желание за развитие от страна на общинската администрация.
Почти всички големи търговски вериги проявяват интерес към заемане на позиции в общината – „Метро”, „Мосю Бриколаж”, „Технополис”, „Техномаркет” вече присъстват на пазара със свои магазини, веригата „Кауфланд” също е започнала строеж на сграда. Това говори за доверие на големите търговци в повишаващата се покупателна способност на населението и е доказателство за положителните тенденции в социално-икономическото развитие.


    1. Селско стопанство и гори

Площта на селскостопанската земя в община Благоевград е 288 382 дка. Обработваемите площи са 187 448 дка или почти 2/3 от цялата земеделска земя. Регистрираните земеделски производители през 2007 г. са 236.

Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, представлявани от тютюна, следвани от житни култури, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. В общината са изградени 4 големи оранжерии, в които се отглеждат пресни зеленчуци и ягоди за прясна консумация. В последните 3 години се отчита чувствително намаление на площите, заети с тютюн (с 52% през 2006 в сравнение с 2004 г.). Добивите от зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица – се запазват на почти еднакви равнища през 2004, 2005 и 2006 г.. Това се отнася и за реколтата от грозде.

В общината е развито и животновъдството – главно говедовъдство и овцевъдство. Съществуващата доскоро голяма свинеферма свива своето производство. Фермата за краве мляко, в която са отглеждани до 200 животни, поради изпадане на добиваното в нея мляко във ІІ група, също постепенно ще намали дейността си. Почти всички производители в общината (90-95%) са получили млечни квоти, но те обикновено са дребни стопанства с по няколко животни, които не могат да осигурят добро качество на предаваната продукция. В региона преработени млечни продукти не се произвеждат, а само се изкупува суровина за тях.

Над 40% от територията на общината са заети от гори, които се стопанисват добре. Залесената площ е около 85% от общата из територия; от реконструкция се нуждаят около 25%.



    1. Общински бюджет

Анализът на приходите и разходите в община Благоевград от 2002 г. досега показва непрекъснат ръст на приходите (с изключение на 2004 г.), като през 2006 г. увеличението е с над 155% в сравнение с 2002 г. Най-малко приходи е имала общината през 2004 г. (175,6% по-ниски от 2006 г.).

Таблица 1. Общо приходи (хил. лв.)

 

2002

2003

2004

2005

2006

ОБЩО ПРИХОДИ

21 356

21 610

18 904

30 207,790

33 194,624

В т.ч. общински дейности

6 209

5 792

5 802

12 552,119

13 281,946

Дял на приходите от общински дейности в общите приходи

29,08%

26,80%

30,69%


41,55%


40,04%

Разходите за същия период са се увеличили със 153%, като най-ниски са били отново през 2004 г.. В сравнение с тази година увеличението през 2006 е със 166,63%.

Таблица 2. Общо разходи (хил. лв.)




2002

2003

2004

2005

2006

ОБЩО РАЗХОДИ

20 339

19 641

18 676

28 756,510

31 119,256

В т.ч. общински дейности

6 802

7 954

6 010

11 311,305

12 589,771

Дял на разходите

за общински дейности в общите разходи

31,85%

37,02%

31,79%

39,33%

40,46%

Данъчните приходи през 2006 г. са били със 127,8% по-високи, отколкото през 2002 г. и заемат дял от 56,7% в структурата на приходите. През същата година общият размер на приходите бележи увеличение със 155,4%.

Размерът на субсидиите от държавния бюджет също е нараснал, но промените в постъпленията от този източник са много неравномерни, като през 2004 г. се наблюдава дори спад с 52% спрямо 2002 г. През 2006 г. увеличението е било с над 963% в сравнение с 2002 г., а делът на субсидиите е бил 14,6% от всички приходи.



Таблица 3. Структура на приходите

 

 Хил. лв.



2002 

2003 

2004 

2005

2006




като %




като %




като %




като %




като %

ДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

14 714,5

68,9

12 648,2

58,5

14 784,7

78,2

16 830,007

55,7

18 806,978

56,7

НЕДАНЪЧНИ ПРИХОДИ

4 058,5

19,0

3 795,2

17,6

3 791,5

20,1

8 952,930

29,6

5 721,357

17,2

СУБСИДИИ ОТ ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ

503,5

2,4

3 870,8

17,9

262

1,4

2 134,511

7,1

4 849,436

14,6

ТРАНСФЕРИ ОТ/ЗА БЮДЖЕТНИ СМЕТКИ ИЗВЪНБЮДЖЕТНИ СМЕТКИ

2 080

9,7

505,7

2,3

65,6

0,3

1 078,008

3,6

2 365,573

7,1

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕФИЦИТА/

ИЗЛИШЪКА

0

0

790,4

3,7

0

0

0

0

0

0

ОБЩО ПРИХОДИ

21 356

100

21 610

100

18 904

100

30 207,790

100

33 194,624

100

Забелязва се лек спад в неданъчните приходи, които за последните 5 години са намалели с близо 14%.

В структурата на разходите по функции са видни следните тенденции:

В абсолютна стойност разходите за образование през 2006 г. са се увеличили с 35,7% в сравнение с 2002 г., но в същото време делът им в общите разходи е спаднал с 5%. За здравеопазване през 2006 г. са отделени 67,8% повече средства спрямо 2002 г. като абсолютна стойност, което означава 1,1% повече от общите разходи.

Таблица 4. Структура на разходите по функции


 

Хил. лв.


2002

2003

2004

2005

2006




%




%




%




%




%

ОБРАЗОВАНИЕ

8 914

43,8

9 879,4

50,3

9 417,9

50,4

13 375,022

46,5

12 093,124

38,8

ЗДРАВЕ-ОПАЗВАНЕ

2 239

11,0

2 319,3

11,8

2 196,1

11,8

3 457,547

12,0

3 757,764

12,1

СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ И ПОДПОМАГАНЕ

2 191

10,8

518,9

2,6

555,9

3,0

685,772

2,4

1 358,885

4,4

БКС

1 687

8,3

1 812,2

9,2

1 930,3

10,3

3 846,938

13,4

2 986,692

9,6

ОБЩИ ДЪРЖАВНИ СЛУЖБИ

1 200

5,9

1 432,6

7,3

1 407,2

7,5

2 191,409

7,6

2 350,776

7,6

ДРУГИ

4 107

20,2

3 678,2

18,7

3 168,4

17,0

5 199,822

18,1

8 572,015

27,5

ОБЩО РАЗХОДИ

20 339

100

19 641

100

18 676

100

28 765,510

100

31 110,256

100

Капиталовите разходи нарастват и през 2006 г. са били с 50,31% по-големи, отколкото през 2002 г. В същото време 2006 е годината с най-ниски капиталови разходи (след 2002) в посочения период. През 2004 тези разходи са възлизали на 6 105,288 хил. лв., следвани от 2003 (5 615,746 хил. лв.) и 2005 г. (5 386,578 хил. лв.).

Бюджетните разходи на общината са сравнително малка част от направените инвестиции (14,09% през 2006, но цели 65,80% през 2005 година). Средно техният дял през останалите години от 2003 се движи от 2,21% (2004 г.) до 6,21% (2002 г.).



Таблица 5. Капиталови разходи (хил. лв.)

Финансиране

Години

2001

2002

2003

2004

2005

2006

Бюджетно финансиране

Бюджет

-

188,760

319,109

135,000

3 544,623

643,782

Извън-бюджетно финансиране

Целеви субсидии

280,000

1 015,000

914,000

193,000

528,677

646,625

Фонд "Жилищно строителство"

-

376,990

-

-

-

-

Фонд "Инвестиции и ДМА" 91%

1 521,477

1 243,880

3 402,756

2 544,230

1 162,517

1 476,809

Фонд "Екология"

96,024

51,963

-

-

-

-

Фонд "Приватиза-ция" 9%

40,239

41,899

114,182

476,350

145,531

91,559

Външно финансиране

Други

-

117,400

863,696

2 754,704

5 230

1 707,507

Общо за годината

2 033,311

3 037,894

5 615,746

6 105,288

5 386,578

4 566,282

Следва да се подчертае високата активност на общината при откриването на допълнителни източници за финансиране на капиталовите разходи, които стартират от скромните 117,400 хил. лв. през 2002 г., за да достигнат 3 735,800 хил. лв. през 2005, 2 754,704 хил. лв. през 2004 и 1 707,507 хил. лв. през 2006 г. Външните източници на финансиране и в бъдеще биха могли да осигурят значителен дял от капиталовите разходи на общината и да намалят процента на влаганите бюджетни средства.

Матрица на анализа на стопанския сектор


  • Силни страни

  • Възможности

  • Благоприятно географско положение за развитие на трансгранично икономическо сътрудничество;

  • Благоприятни условия за развитие на екологично земеделие;

  • Благоприятни условия за развитие на алтернативно земеделие и въвеждане на нови земеделски култури;

  • Наличие на инвеститорски интерес;

  • Добри условия за развитие на клъстъри от предприятия в дървообработващата и текстилната индустрия;

  • Наличие на природен и икономически потенциал за развитие на различни форми на туризъм и създаване на конкурентни туристически продукти;

  • Наличие на квалифицирана работна ръка.

  • Очаквани ползи от трансевропейската транспортна мрежа;

  • Очакване на повишен инвеститорски интерес;

  • Достъп до финансови ресурси от европейските фондове;

  • Развитие на международен туризъм;

  • Достъп до европейски пазари на промишлени стоки и на преработени селскостопански продукти;

  • Прилагане на разнообразни форми на икономическа активност – създаване на смесени дружества, концесии, публично-частни партньорства и пр.







  • Слаби страни

  • Заплахи

  • Редуцирани или неработещи големи стари промишлени предприятия в резултат на икономическата реформа;

  • Малки млечни животновъдни ферми, произвеждащи суровина с ниско качество;

  • Недостатъчна информираност и неадекватност на микро- и малките предприятия към европейските стандарти за продукция;

  • Недостатъчно иновативни въведения в производството;

  • Недостатъчен интерес у селскостопанските производители към потенциала на екологичното земеделие.

  • Силен конкурентен натиск върху микропредприятията и МСП след приемането на България в ЕС;

  • Силна международна конкуренция в структуроопределящите отрасли на общинската икономика;

  • Ограничен достъп до европейските пазари на продукцията от хранително-вкусовата промишленост;

  • Ниска усвояемост на фондовете на ЕС.



  1. Човешки ресурси

    1. Заетост и безработица

В последните 5 години се наблюдава трайна тенденция на намаляване на равнището на безработица в община Благоевград, макар и с бавни темпове. В периода 2003 – 30 юни 2007 г. спадът е с 1,82 процентни пункта:


Година

Брой регистрирани безработни

Равнище
на безработица (%)


Към 31.12.2003

2 458

6,22

Към 31.12.2004

2 347

5,94

Към 31.12.2005

2 273

5,75

Към 31.12.2006

1 833

4,64

Към 30.06.2007

1 736

4,40

В същото време делът на жените в общия брой безработни забележимо нараства – от 52,6% през 2003 г. до 59,2% през юни 2007 г., като пикът е бил през 2006 г. със 60,1%.

Процентът на безработните без квалификация също расте, за да достигне през 2007 г. до 40,4% (за сравнение през 2003 г. е бил 34,6%). Успоредно с това се забелязва и леко увеличение на дела на жените без квалификация (52,1% през 2003 срещу 57,69% през 2007 г.). В тази група обезпокоително е макар и неголямото нарастване на дела на хората с основно и по-ниско образование, чиито шансове за намиране на добре платена работа обикновено са силно ограничени: 26,4% през 2003 г. и 30,9% през 2007 г.

Запазват се равнищата на безработица сред квалифицираните висшисти – те се движат между 16,1% (2007 г.) и 18,3% (2004 г.), като това е най-високата наблюдавана стойност за периода.

Младите хора до 30 г. през 2003 г. са били 20,9% от всички безработни, докато през 2007 г. този дял е намалял на 15,9%. В последните три години тенденцията на намаляване е трайна и този факт е обнадеждаващ.

Обратно, хората над 55 г. заемат все по-голяма част от безработните: през 2003 г. те са били 12%, а през 2007 г. са вече 23,27%, т.е. увеличението е почти двойно. Делът на жените в тази група също расте, започвайки от 39,2% в началото на наблюдавания период и достигайки до 48% през настоящата година, като пикът е бил през 2006 г. с 50,3% от всички безработни над 55-годишна възраст.

Успоредно с намалението на дела на регистрираните безработни намаляват като абсолютен брой и заявените в Бюрото по труда свободни места:







Свободни раб. места (брой)

От тях (%)

С раб. профе-сия

Специа-листи

Техника и техноло-гии

Без квали-фикация

Към 31.12. 2003 г.

1 806

21,82

28,35

11,24

49,83

Към 31.12. 2004 г.

1 736

10,89

24,94

7,6

64,17

Към 31.12. 2005 г.

1 375

18,69

30,47

10,04

50,84

Към 31.12. 2006 г.

1 174

10,82

29,30

10,48

59,88

Към 30.06. 2007 г.

541

11,83

24,95

9,06

63,22

Намалението на обявените свободни работни места към 31.12.2006 г. е с 34,88 процентни пункта в сравнение с 2003 г. Това число може да означава, че работодателите намират други начини на търсене и подбор на работници и служители (пряко или чрез специализирани агенции) и все по-рядко се обръщат към Бюрото по труда.

Делът на работническите длъжности е намалял наполовина, докато равнището на търсене на специалисти се задържа почти на еднакви нива (с лек спад), дори през 2005 и 2006 г. се отчитат малки повишения. Най-търсени са специалистите в областите техника и технология, въпреки че и там се забелязва слабо намаление. За съжаление постоянен ръст бележи търсенето на неквалифицирани работници (към 30.06.2007 г. делът на тези работни места е 63,22% срещу 49,83% през 2003 г.).

През посочените години частният сектор е осигурявал от половината до над четири пети от свободните работни места, регистрирани в Бюрото по труда. И в неговите заявки се забелязва двукратно намаление на търсенето на хора с работнически професии, но делът на заявките за специалисти расте (19,52% през 2007 г. в сравнение с 12,20% през 2003 г.). В частните фирми също се търсят повече неквалифицирани работници – 58,81% през 2003 г. срещу 66,23% през 2007 г.


    1. Образование, професионална квалификация, обучение

В община Благоевград има 13 детски градини, едно начално, 10 основни и 5 средни общообразователни училища, две гимназии (една общинска и една частна), две профилирани гимназии (езикова и природо-математическа), 5 професионални гимназии, Национална хуманитарна гимназия (без официален статут на национална). Четири обслужващи звена осигуряват допълнителни социални образователни и социално-педагогически услуги: общежитие, интернат, Обединен детски комплекс и Социално-педагогически център.

Децата със специални потребности са настанени в Помощното училище.

Общият брой на учениците през учебната 2006/2007 г. е 12 394 (от тях 2747 в детски заведения), като се забелязва постоянно слабо увеличение в сравнение с предходни години.

Децата и младежите имат възможност да придобият професионални умения в Центъра за професионално обучение към Междуучилищния център.

Висшето образование е представено с Югозападния университет (ЮЗУ), Колежа по туризъм, Медицинския колеж, Техническия колеж към ЮЗУ и единствения на Балканския полуостров Американски университет, акредитиран едновременно в България и САЩ.

Сградният фонд на образователните институции е в сравнително добро състояние, но инвестиционната политика се изразява главно в реализирането на ремонтни дейности. Оборудването в повечето случаи е остаряло и непригодно за осъществяване на съвременен учебен процес. Квалификацията на преподавателите е добра. Има разработени общински програми за развитие на сектора.



    1. Спорт

По брой на спортните имоти Благоевград е над средното равнище за страната: спортен комплекс „Пирин”, интернат по лека атлетика и футбол; стадион; новооткрита спортна зала; конна база; картинг-писта; кули за бънджи скокове; 2 пейнтбол игрища; тенис кортове и бейзболно игрище. Те съответстват на съвременните норми и изисквания за провеждане на състезания и за масов спорт.

След отдаването на плувния басейн на концесия за изграждане на Аквапарк градът изпитва остра необходимост от изграждането на поне 2 нови басейна – открит и закрит, както и от ремонт и реконструкция на съществуващите, но неизползвани два малки училищни басейна.

Общината участва активно във финансирането както на елитния, така и на масовия спорт и на туризма. За да бъдат осигурени обаче оптимални условия за хармонично развитие на децата и младежите, трябва да се извърши ремонт на училищните физкултурни салони и на игрищата и да се изградят нови там, където те липсват.


  1. Социални дейности и услуги

    1. Здравеопазване

В Благоевград функционира добре изградена инфраструктура на здравеопазването: Многопрофилна болница за активно лечение Благоевград АД с 375 легла, частна акушеро-гинекологична клиника в с. Мурсалево на 20 км от града, Център за спешна медицинска помощ. Центърът по хемодиализа е открит през 1999 г.и е един от най-добре оборудваните в страната.

Четирите областни диспансери за онкологични, кожно-венерически, пневмо-фтизиатрични и за психични заболявания със стационар с общо 273 легла осигуряват специализирани медицински услуги на жителите на региона.

В общината са регистрирани 47 индивидуални практики за първична медицинска помощ, 81 индивидуални практики за първична стоматологична помощ, 3 медицински и 1 стоматологична групова практика за първична помощ, 100 индивидуални практики за специализирана медицинска и 4 индивидуални практики за специализирана стоматологична помощ, 8 медицински центрове, 1 стоматологичен център, 3 медико-стоматологични центъра, 3 медико-диагностични и една медико-техническа лаборатория. Освен това са разкрити 31 здравни кабинети в училища и детски градини, обслужвани от фелдшер или медицинска сестра, в които от 2007 г. са назначени 4 лекари. Медико-техническата лаборатория, един от медицинските центрове и три здравни кабинети в селата са общинска собственост.

В града са открити и значителен брой аптеки, три от които са общинска собственост.

Лекарските практики в доболничната помощ в община Благоевград са достатъчно на брой и покриват нуждите на населението, включително в селата.

В града са разкрити и значителен брой аптеки, три от които са общинска собственост. Населението от селата трябва да пътува до общинския център, за да си набави лекарства.



    1. Уязвими групи, социално изключване, бедност. Социални дейности и услуги

Населението на община Благоевград получава адекватни социални услуги, отговарящи на нуждите на уязвимите групи и на хората със специфични възможности и потребности.

На територията на общината функционират 2 специализирани институции за предоставяне на социални услуги – Дом за стари хора с отделение за лежащи в с. Падеж с капацитет 65 места и Дом за временно настаняване с капацитет 55 човека.

Съществуват и различни други форми на социални услуги:

- Дневен център за възрастни с увреждания с капацитет 20 места;

- Дневен център за стари хора с капацитет 40 места;

- Дневен център за деца и младежи с умствена изостаналост с капацитет 36 места;

- Център за социална рехабилитация и интеграция на лица в неравностойно положение с капацитет 25 места;

- Дневен център за психо-социални услуги с капацитет 25 места;

- Защитено жилище с капацитет 8 човека;

- Приют за безнадзорни деца от 3 до 18 годишна възраст с капацитет 20 места;

- Дневен център за деца на улицата с капацитет 15 места.

Предстои разкриването на център „Майка и бебе” и на защитено жилище за младежи с интелектуални увреждания.

Домът за отглеждане и възпитание на деца лишени от родителски грижи „Св. Николай Мирликийски” също е разположен на територията на общината, в Благоевград.

Домашният социален патронаж е с капацитет 260 човека. Чрез успешното реализиране на проект СЕЙН „Предоставяне на социални услуги в замяна на работни места” в момента 137 нуждаещи се ползват социални асистенти. По Националната програма за личен асистент на хора с увреждания 60 човека са предоставяли услуги на хора със специфични потребности.



  1. Култура. Културно наследство и паметници.

Драматичният театър „Никола Вапцаров” в Благоевград е основан през 1919 г. от група самодейци. Театърът разполага със собствена сграда и две зали с 550 места.

Кукленият театър съществува от 1977 г. и изнася представления на сцената на Драматичния театър, на открито, в учебни заведения и т.н.

Камерният оперен театър е единственият в страната професионален музикално-сценичен институт, който работи в областта на малката оперна форма. Съставът представя както оперни спектакли, така и самостоятелни симфонични и образователни концерти.

Историческият музей, създаден през 1952 г., има добре развита структура, помещава се в собствена сграда и разполага с над 116 000 експонати от праисторическата епоха до наши дни и библиотека с над 16 000 тома. Притежание на Художествения отдел са картини на Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и много произведения на античното, средновековното и съвременното изкуство. Освен съществуващия Природонаучен отдел, през 1999 г. към музея се създава и Център по природозащита за Национален парк „Рила”.

За богатството на културния живот на общината допринасят и Художествената галерия на представителството на Съюз на българските художници и няколкото частни галерии в Благоевград.

Регионалната библиотека е най-голямата извънстолична библиотека в Западна България и обслужва целия югозападен регион на страната. Общинската библиотека е разположена в сградата на читалището, а двата университета поддържат свои собствени специализирани библиотеки.

Читалище „Н. Й. Вапцаров” е най-старата културна институция в Благоевград и има над 120-годишна история. То поддържа дейността на многобройни самодейни художествено-творчески състави в различни области на изкуството: китарен и мандолинен оркестър, хор „Ален мак”, средношколски хор и т.н. Притежава собствена материална база, включваща зрителски салон, репетиционни зали и пр. В общината действат още 8 читалища в по-големите населени места.

Известен в региона е Биг бенд-Благоевград, който е постоянен участник в различни музикални и концертни прояви на територията на общината и областта.

Важно място в културния живот на града има Детският комплекс, който осигурява условия за развитие и изява на децата и младите хора във фолклорни оркестри, вокални групи, детски театрални формации, групи за изобразително и приложно изкуство, за журналистика (Детска радиоредакция и детска редакция) и др.

Центърът по изкуствата също е общинска институция, която допринася за опазване на фолклорното наследство и за развитие на дарбите на децата и младите хора в групите за народни и класически танци, балет, изобразително изкуство, пиано и др.

Световноизвестният фолклорен ансамбъл „Пирин” е основан през 1954 година и оттогава досега хорът, оркестърът и танцовият състав са изнесли хиляди концерти в десетки страни по света. Ансамбълът извършва също издирвателска дейност и съхранява и възпроизвежда старинни автентични образци на народното творчество и оказва методическа помощ на аматьорски музикални и танцови формации.

Фолклорен ансамбъл „Бисер” е създаден от Сдружение „Бисер 2000”, което си е поставило за цел да съхрани фолклорната музика, песен и танц, да ги направи популярни и да стимулира тяхното практикуване в традиционния им вид.


Матрица на анализа на сектор „Човешки ресурси”

  • Силни страни

  • Възможности

  • Сравнително добра демографска характеристика на общината;

  • Добре развита социална инфраструктура, адекватна на образователните, здравните, културните и други социални потребности на населението;

  • Наличие на образовани млади хора;

  • Развита инфраструктура за разнообразни творчески, младежки и спортни дейности;

  • Осигурено финансиране на образователните, културните и социалните дейности;

  • Наличие на ясна визия за развитие на културата;

  • Ниско равнище на безработица;

  • Наличие на достатъчно лекарски практики в доболничната помощ;

  • Достатъчно стоматологични практики;

  • Добра осигуреност на болничните заведения със специалисти;

  • Добра използваемост на капацитета / легловия фонд на здравните и социалните заведения.

  • Влияние и партньорство на НПО за развитие на образованието;

  • Осъзната роля на семейството за подобряване на образователния процес;

  • Утвърждаване на съществуващите и въвеждане на нови ефективни мерки в социалната сфера;

  • Изпълнение на проекти в рамките на национални и международни програми в областта на образованието и културата;

  • Внедряване на съвременна техника и технология в културните институции и създаване на научна и културна мрежа за регионален, национален и международен обмен;

  • Възможност общината да влияе върху качеството на здравните услуги.






  • Слаби страни

  • Заплахи

  • Влошаващо се физическо състояние на остарялата материална база / сградния фонд;

  • Остаряло оборудване за провеждане на съвременен образователен процес в училищата;

  • Остаряващо оборудване в болничните заведения;

  • Недостатъчно добър достъп на хората със специфични възможности до обществени места

  • Сравнително висок дял на безработните с ниско образование и без квалификация.

  • Проблеми с финансирането на здравната система;

  • Образовани и квалифицирани млади хора напускат общината поради по-привлекателни възможности за реализация;

  • Недостиг на квалифицирана работна ръка във водещи отрасли на икономиката.




  1. Инфраструктура

    1. Транспорт и пътища

Община Благоевград се характеризира с благоприятно географско разположение – близост до столицата и до две международни граници – с Република Македония и с Република Гърция – и развита транспортна инфраструктура. През територията на общината минават европейският транспортен коридор номер 4 (международен път Е-79, по чието трасе ще преминава Автомагистрала „Струма”) от Северозападна Европа към Гърция и жп линията София-Солун-Атина, на 100 км разстояние е и европейският коридор номер 8 по международен път Е-80. По проекта се предвижда и скоростна жп отсечка, която ще улесни още повече връзката с Гърция. Най-близките летища са в София (110 км) и Солун (200 км).

Дължината на четвъртокласната пътна мрежа в общината е 132 км, които се нуждаят от поддръжка и освежаване. Стремежът на администрацията е да се осигурят приоритетно средства за реконструкция и рехабилитация на пътищата, водещи към туристически обекти.

Уличната мрежа в Благоевград е с дължина 134 км, поддържана в сравнително добро състояние чрез изкърпване и освежаване. Новопостроените квартали все още нямат изградени улици. Администрацията е разработила и изпълнява Програма за ремонт и поддържане на уличната мрежа, разработен е и специален проект за квартал „Вароша”, за който ще се търси целево финансиране.

Градската транспортна мрежа на Благоевград обхваща общинския център и пет от съставните села. На разположение са и достатъчен брой таксита. Останалите населени места се обслужват от четири транспортни фирми.



    1. Водоснабдяване и канализация

Водоснабдяването на общинския център се осигурява от няколко основни водоизточника: открити водохващания на р. Бистрица, открити водохващания в местността „Чакалица” в Рила и от помпени станции на р. Струма и Бистрица. Количеството на подаваната е вода е променливо по години и през различните годишни сезони и в периоди на безводие е недостатъчно. Качеството на водите, подавани от р. Струма, е сравнително ниско.

Пречистването на питейните води се извършва от пречиствателна станция, пусната в експлоатация през 1994 г.

ВиК мрежата е с възраст над 45 години и изцяло се нуждае от подмяна. След ремонт улиците често остават дълго време разкопани, тъй като ВиК дружеството (което е държавна собственост) не ги възстановява качествено и в срок.

Всички населени места в общината са водоснабдени, като 14 от тях са към дружеството „ВиК” за поддръжка, ремонт и отчитане, а в други 11 водоснабдителната мрежа е общинска собственост.

Общинският център и големите села са с 95% изградена канализация, а малките села ползват септични ями. В самия град процентът на канализация е 97-98%, тъй като в новите квартали все още мрежата не е изградена напълно.

В момента се изграждат Пречиствателна станция за отпадни води и Главен канализационен колектор.



    1. Електроснабдяване

Електрозахранването на община Благоевград се осъществява от междусистемна подстанция 400/110 KV.C. 400-киловолтовият електропровод между подстанция Благоевград и подстанция Солун е връзката между енергийните системи на Република България и Република Гърция.

Електроснабдяването на общината се осъществява от фирмата „Електроразпределение София област” АД, член на CEZ Груп.

Уличното осветление в населените места на общината е напълно реконструирано и са въведени енергоспестяващи осветителни тела. Ремонт не е извършван само в най-малките села.


    1. Газоснабдяване

Изградена е газоразпределителна станция; в момента е в работна фаза проектът на трасето до Благоевград, което до края на 2007 г. се предвижда да достигне до промишлената зона.

    1. Телекомуникации и съобщения

Община Благоевград е свързана със страната и света чрез телефон, факс, Интернет. Телефоните в общинския център са напълно цифровизирани, изградени са и функционират 6 автоматични телефонни централи в селата Падеж, Покровник, Логодаж, Селище, Зелен дол и Бело поле.

Благоевград е регионален център на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. В региона излъчват още Регионалния ТВ канал „Око”, Кабелна телевизия „Благоевград”, кабелният оператор „Пирин СОТ”, местните Радио FM+, студентското Радио „Аура” към Американския университет, Радио „Ритмо”, Радио „Дарик” и местната кабелна радиомрежа, която е общинска собственост.

На територията на общината действат и няколко Интернет-доставчици. Преобладаващата част от територията има покритие от мобилните оператори.


    1. Инфраструктура за опазване на околната среда

Община Благоевград е сравнително чиста, с добре запазена екосистема и биоравновесие. Липсват съществени промишлени и трансгранични замърсявания. Качеството на въздуха е сравнително добро, няма значителни замърсявания на почвите. Известно безпокойство буди увеличението на съдържанието на фини прахови частици, особено ФПЧ 10, най-вече през зимата. Проблем съществува и с емисиите на парникови газове от старото депо, където са наблюдавани няколко случая на самозапалване. Ефективността на пречиствателните съоръжения се нуждае от подобрение. Разработена е адекватна програма за опазване и възпроизводство на околната среда, добра е дейността по събиране и обработка на твърдите битови отпадъци. Най-критично е състоянието на сметището, тревоги буди и наличието на нерегламентирани сметища.

Шумовото замърсяване и радиационният фон са в нормите. Качеството на питейните води е добро.



В общината няма регистрирани участъци на замърсявания на почвата. Проблематично е наблюдаваното в последно време намаление на зелените площи.

Матрица на анализа на техническата инфраструктура и околната среда

Силни страни

Възможности

  • Добре съхранена околна среда;

  • Липса на трансгранични замърсители;

  • Разработена система за разделно събиране на отпадъците;

  • Разработена и въведена система за разделно събиране на отпадъци от опаковки;

  • Разработена и въведена система за събиране и съхраняване на излезлите от употреба МПС;

  • Изградена електропреносна и електроразпределителна мрежа;

  • Напълно изградена водопроводна мрежа;

  • Почти напълно изградена канализационна мрежа;

  • Сравнително добре поддържана пътна и улична мрежа;

  • Въведено енергоспестяващо улично осветление;

  • Пречиствателна станция за отпадни води в процес на завършване;

  • Главен канализационен колектор и връзки с него в процес на завършване;

  • Изготвен регистър на зелените площи;

  • Актуализирана местна нормативна база по опазване на околната среда.

  • Предстояща газификация на Благоевград и в резултат – намаление на емисиите от ФЧП;

  • Повишаване на контрола за всички дейности по ООС и прилагане на строги мерки и санкции на общинско равнище за увреждане на околната среда;

  • Прилагане на Генерална транспортна схема в Благоевград;

  • Въвеждане на „Синя зона” в Благоевград;

  • Популяризиране и въвеждане на екологосъобразни начини на транспорт (велосипедни алеи и паркинги);

  • Доизграждане на канализацията в нуждаещите се населени места;

  • Подобряване качеството на живот на населението чрез недопускане на замърсяване на компонентите на околната среда и подобряване качеството на атмосферния въздух;

  • Използване на всички финансови инструменти за изпълнение на мерките по опазване на околната среда в плана за развитие.

Слаби страни

Заплахи

  • Повишаване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места и образуване на нови нерегламентирани сметища;

  • Депото за битови отпадъци не отговаря на изискванията на нормативната база;

  • Неизяснени въпроси с рекултивацията на депото;

  • Липсват изградени съоръжения за предварително третиране на отпадъци;

  • Проблем с емисиите на парникови газове;

  • Остаряла водопроводна и канализационна мрежа;

  • Замърсяване на въздуха с ФПЧ;

  • Намаляване на зелените площи в общината;

  • Липса на въведена система за управление на производствените отпадъци;

  • Липса на инсталации за преработка на твърдите отпадъци;

  • Некачествено и забавено възстановяване на уличните настилки след ремонт на водопроводната и канализационната мрежа;




  • Нужда от жилищно саниране за намаляване на разходите за топло- и електроенергия;

  • Недоизграденост на местни пречиствателни станции и съоръжения за отпадни води;

  • Недостиг на средства за поддържане на зелените площи – за ремонти, за изграждане на поливни водопроводи.

  • Недостиг на средства и забавено изграждане на депо за твърди битови отпадъци;

  • Недостиг на средства за изграждане на язовир „Ракочевица”;

  • Увеличаване на автомобилния трафик;

  • Недостатъчно формирано обществено съзнание за необходимостта от пестеливо използване на водните и други природни ресурси;

  • Проблеми при формирането на поведение за разделно събиране на отпадъци;

  • Недостатъчно формирано поведение за опазване на зелените площи.


  1. Обобщен анализ на силните и слабите страни. Потенциал за местно развитие

Община Благоевград има рейтинг в чуждестранна и местна валута "ВВ+", присъден от световноизвестната агенция "ФИТЧ Рейтингс" в края на 2006 г.

Високата оценка е поставена на базата на положителните фактори като липса на задлъжнялост и ограничените условни задължения, както и поради напредъка в усилията на общината към подобряването на стандарта на живот в града. Присъденият на община Благоевград рейтинг е най-високият, даван досега в страната. Това ще даде възможност на благоевградска община да участва пълноценно във всички финансови пазари в света.



МАТРИЦА НА АНАЛИЗА НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ,

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ НА ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД

Силни страни

Възможности

  • Благоприятно географско местоположение;

  • Благоприятни климатични и природни условия;

  • Наличие на топли минерални извори;

  • Сравнително добре запазена околна среда и липса на големи замърсители;

  • Добре развита транспортна и съобщителна инфраструктура;

  • Икономическото развитие – дългосрочен приоритет;

  • Добри възможности за развитие на трансгранично икономическо сътрудничество;

  • Наличие на природни и културно-исторически обекти и благоприятни условия за развитие на различни форми на туризъм;

  • Благоприятни условия за развитие на екологично и алтернативно земеделие, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство;

  • Наличие на университети, които повишават равнището на човешките ресурси;

  • Ниско равнище на безработица;

  • Богато историческо, културно и архитектурно наследство;

  • Наличие на ясна визия за развитие на културата.

  • Очаквани ползи от изграждането на трансевропейската транспортна мрежа (автомагистрала „Струма”);

  • Рехабилитация и модернизация на техническата инфраструктура;

  • Оптимално използване на благоприятните природни ресурси;

  • Очакване на повишен инвеститорски интерес;

  • Достъп до финансови ресурси от европейските фондове;

  • Развитие на международен и други видове туризъм;

  • Прилагане на разнообразни форми на икономическа активност;

  • Развитие на високотехнологични производства;

  • Осъществяване на трансгранични инфраструктурни проекти;

  • Повишаване на конкурентоспособността на човешкия ресурс;

  • Въвеждане на нови ефективни мерки в социалната сфера;

  • Изпълнение на национални и международни проекти в образованието и културата.




Слаби страни

Заплахи

  • Сравнително ограничени местни финансови възможности за инвестиционни проекти;

  • Непълноценно използване на природния потенциал от термални води;

  • Неподдържана система за напояване на обработваемите земи;

  • Непреодоляна тенденция към монокултурно растениевъдство;

  • Неотговарящо на европейските изисквания качество на продукцията от малките млечни животновъдни ферми;

  • Неадекватност на малките предприятия към изискванията на европейските стандарти;

  • Недобре развити системи за третиране на отпадъците;

  • Липса на разнообразни форми на публично-частни партньорства.

  • Забавяне изграждането на АМ „Струма”;

  • Силен конкурентен натиск върху МСП след приемането на България в ЕС;

  • Спад в интереса на чужди инвеститори;

  • Риск от емиграция на млада и висококвалифицирана работна сила;

  • Недостиг на квалифицирана работна ръка във водещи отрасли на икономиката;

  • Недостатъчен капацитет за усвояване на средства по европейските фондове;

  • Повишен автомобилен трафик и създаване на условия за повишено замърсяване на въздуха;

  • Масовизиране на туризма и превръщането му от екологосъобразен в застрашаващ средата.


ІІ. Стратегии, приоритети, цели и мерки за развитие на община Благоевград

с. 1 с. 2 ... с. 5 с. 6

скачать файл